Пол Ромер за ролята на игрите на пазара на труда

Пол Ромер, лауреат на Нобелова награда и професор по икономика във Факултет по Бизнес Стърн, Нюйоркски университет

20:00 | 12 януари 2022
Преводач: Петя Кушева

Бих използвал тези фискални алтернативи, които споменахте. Но преди това имаме въпрос от зрител, който пита възможно ли е някои от нещата, които виждаме с работната сила, всъщност да са в резултат от ковид? Чуваме хора да казват, ще се пенсионирам по-рано или ще работя, за да живея, не да живея, за да работя.

Има много неща, които не знаем за това, което се случва в момента. Едно от тях може да е стресът, който родителите изпитват, защото децата им не могат да ходят на училище заради ковид. Така че това ще бъде нещо временно, след като преодолеем ковид.

Но тази тенденция при мъжете, особено мъжете и особено младите мъже, просто да се откъснат от света на работата, тази тенденция продължава от 20 или 30 години. Така че има нещо отвъд ковид и работата и то е нещо, което ние трябва да знаем като общество и да се изправим срещу него.

Има дори някои спекулации, някои икономисти говорят за ролята на видеоигрите. Какво правят тези хора, ако не ходят на училище и не работят? Може би стоят вкъщи и играят видео игри? Искаме ли да живеем в общество, в което това е приет път за един възрастен мъж ?

Подозирам, че не. Нека се върнем към вашите фискални алтернативи, които са интригуващи. Ако използвате фискален механизъм, за да върнете хората в работна сила, а не с монетарни средства, как би изглеждало това?

Eдно нещо, което бихме могли да използваме бързо, когато трябва да стимулираме икономиката, е намаляване на данъците върху заплатите, може би дори субсидии за работа по време на дълбок спад. Това е нещо, което Сингапур използва след финансовата криза.

Изглежда, че е било много ефективно там. Започват с много високи данъци върху заплатите и изисквани вноски за спестявания. Така че имаха много възможности за намаляване, но ние можехме да го направим по-изгодно за фирмите да наемат и за хората да работят в условията на спад и след това да го компенсираме с други данъци или данъци върху заплатите, които да се върнат към по-нормални нива в нормални времена.

Така че това би бил един от начините, но да се върнем към историята, да речем, на Голямата депресия. Използвахме програма наречена "Граждански корпус за опазване на околната среда". Тя беше основно за мъже, но това бяха млади мъже, които бяха загубили пътя в живота си. Гражданският корпус за опазване на околната среда ги постави в лагери, където да ги дисциплинират. Мъжете трябваше да стават всеки ден, да си оправят леглото и да ходят да работят в гората.

Ако това е необходимо, за да помогнем на някои хора да влязат отново в ритъм, нека направим разходи и за това.